понеделник, 2 юли 2007 г.

TuJnA IsToRiQ 2 :(:(:(

Няма песен без край!!!
Хей,момче,сещаш ли се за шамара,който ти ударих,когато се опита да ме целунеш?Сещаш се сигурно,беше прекалено,за да го забравиш.Хей,момче,сещаш ли се,когато ми донесе първото цвете-беше синьо и ме подсещаше за твойте очи.Но цветето падна.Аз бях много тъжна,но ти се усмихна и каза,че ще ми донесеш много такива цветя,но нито едно от тях нямаше такъв цвят,който да напомня за твойте очи.Хей,момче,сещаш ли се,когато един ден се опитах да те целуна,а ти се дръпна и ми каза:-Мъничка,аз не те обичам вече,обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно.Тогава те потледнах и казах"Сбогом!!!"Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза.Тогава усетих горчивия вкус на листото.Мислех,че то ще намали болката,но тогава чух твоя топъл и нежен глас:-Мъничка,мога ли аз друга да обичам?Тогава се обърнах и започнах да те целувам.Колко беше мил света в тези мигове.На другата сутрин отидох при теб,но ти беше блед,тъжен.Не говореше...и когато поисках да си ходя,ти каза:-Мъничка,днес заминавам за Америка!Може би повече няма да се видим!Аз бях потресена от твойте думи.На първо време си пишехме,но после разбрах че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка:"Да обичаш е също като да пееш песен,но няма песен без край!"
Един ден,когато се върнах от училище видях писмо,адресирано до мен и веднага познах неговия почерк.Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафаркато другите неотворени.Двоумях се.С треперещи ръце го отворих.В него пишеше:"Мъничка,на 12ти вечерта тръгвам от Америка.На 13ти вечерта ще бъда в София.Връщам се завинаги.Когато чуеш моя глас,ако не ме искаш затвори слушалката.Ако ме искаш ще поговорим и ще бъде както по-рано.И кой казва,че "няма песен без край".
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени,а до нея е намерен вестник на 13та страница ,на която пишеше:"...Самолет,който през нощта тръгна от САЩ до София,експлодира близо до Югославска граница.Живи няма...още не е открита причината за експлозията..."В допълнение на писмото е написано с кървави букви"Да обичаш е същото като да пееш песен,но няма песен без край..."

1 коментар:

nelZ каза...

Tazi istoriq naistina e mn tajna i vazdeistva6ta...kazvam go za vsi4ki Obi4aite se no..ne zabravqite 4e ''da obi4a6 e sa6toto kato da pee6 pesen,no nqma pesen bez krai'' =]